Да достигнеш най-стръмната кота
В сънната утрин зора просветлява
на небосклона, забулил сред мрак
морно смълчания град. С птича врява
бодро пристъпва през градския праг
новият ден. Хоризонтът в искрящо
злато блести с ранобудни лъчи.
Съмва човешкият кошер, кипящ от
болни амбиции, страсти, мечти...
Падаме, ставаме... пак ни раняват...
В нощи безсънни отляво боли.
Трудно отсяваме жито от плява, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up