Щеше ми се да не бе било 12 юли - глупаво число... Мислех, че за кратко се делим, но те усещах по-отдалечен. И устните сякаш не са само мои. И милите думи ги няма сега. И в мислите твои дали е и тя? Не мога да спя, без дъх ми остават гърдите. Не мога да мигна, от сълзи болят ме очите. Представям си нея и теб за ръка, а така ми се иска просто да умра. Да изчезне и споменът, да изчезне и ТЯ. Да, Обичам те и съм, за това, щастлива, но оттогава насам сякаш не съм жива...
Посветено на единственото момче, което обичам и допусна грешката да ме нарани... Простено му е...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.