Дишам бавно и броя наум до Десет.
Искам да намеря вътрешен баланс.
Искам дотогава ти да си изчезнал,
барабар със диалектния си глас.
Дишам бавно. И броя. Наум. До Девет.
Искам „мъжки” да пречупя всичко в мен –
да не бъда лигла и да чакам тебе;
да не мисля, че „дефектна съм” през ден.
Дишам бавно. И броя наум. До Осем.
Искам да не плача, че се заблудих.
Да не мисля как с живота ми, жигосан
с твоя хумор, ще захранвам всеки стих… ...