Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Oct 24, 2008, 9:28 AM

Да изплачеш до сухост очите си 

  Poetry » Civilian
860 0 19

                            (на Даниела)


Тя разказва и протрива си пръстите,
загрубели да чистят из кръчмите.
Вече знае какво е носталгия:
"Да изплачеш до сухост очите си".
Как е слушала на океана вълните
да прииждат в душата и с тътен,
ала времето все не достигало
да прескочи да види лицето му.
Всеки ден как се будела с болката,
а заспивала във сърцето със вик.
И навътре преглъщала сълзите
за Родина, за дете и съпруг.
Как ожидала тънка, зелена тревичка
да погали нозете и боси,
и да пийне от чешмата водичка
с наранени от жаждата устни.
Тя говори. Аз я слушам и сещам,
че ще носи завинаги в себе си
тази болка да си вън от Родината,
"да изплачеш до сухост очите си".

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • докосна ме...Боже, как ме докосна...мила Джейни...
  • "и да пийне от чешмата водичка
    с наранени от жаждата устни."

    Как си го написала само, като че ли водата е жива, толкова много надежда има в тези думи. И какво ще бъде ако я нямаше, въпреки сухостта!
  • "Всеки ден как се будела с болката,
    а заспивала във сърцето със вик.
    И навътре преглъщала сълзите
    за Родина, за дете и съпруг."
    ...
    Много е въздействащо...
    Поздрави!
  • Браво!!!!
  • Много е силно!Поздрав за прекрасния стих!
  • Побиха ме тръпки...Толкова силно!!!

    Тъжно...
  • Въздействащо!!!
  • Хубаво е станало. Там в чужбина българите плачет от носталгия. Бих желал сърдечно, когато стигнат дотам да си дадат сметка, и това да е повод...Да станат по-качествени хора. В смисъл. Преживяването да има резултат.
  • Нямам думи!
  • Как ожидала
    ..................
    "да изплачеш до сухост очите си"
    _____________________________________
    Надскачаш рамката Djein_Ear
    И това е повече от невероятно!
    Браво!
  • хм... интересно... тук си малко над посредствените неща които принципно пишеш
    .................
    Хареса ми!
  • Истините от живота... Никога няма да разбера защо най-добрата ми приятелка ме остави без нея да продължа тук и замина през океана. Сега и тя мечтае за водица от чешма в Родопите, а очите й отдавна са изплакали всичките си сълзи. Джейни, ти ме разтърси с този стих!
  • Различна си, но отново въздействаща!
    Стиховете ти или плачат, или се смеят. Всичко, но не и да са безразлични!
    Прегръщам те!
  • Джейни, ако го прочете моята приятелка, която е в Сарагоса, ще си изплаче душата. Много е хубаво, мила!
  • Много, много, Джейни!!!
    Поща!
  • Много силно, Джейни...
  • Много разтърсващ стих!
    Когато се разделят близки хора и когато единият е извън Родината - това е най-голямата болка и тя не затихва никога и за двете страни...
    Когато изпратиш детето си там, в тугината, неаписуемо е...
    Разрлака ме стихът ти, Джейни...
    Силно си го казала, обично...
    Прегръщам те!
  • Благодаря!
    Да, различна съм...това е първият ми стих на тема гражданска поезия.
  • "Да изплачеш до сухост очите си".
    !!!
Random works
: ??:??