Всяка вечер с надежда се друсам и мечтая за дните добри,
разорен от беди и покруса! Като факла съдбата гори!
Гръм разбива земята и стенат обладани от ужас души!
Щом децата умират без време, е нищожен животът, нали?
Не успяхме добре да живеем и проспахме красивия ден!
Всяка вечер надежда ни грее, но не спира войната в Йемен!
Виждам, вече не диша доброто и смъртта му бележа със стон,
а светът си е смъкнал бельото на прорязан от трупове фон!
Аз ви казвах да пращате често по земята добрите писма!
Мили хора, обичайте честно! Да живее безкрай любовта!
Любовта ще надвие войната и лъчите ще грейнат навън!
Аз вовеки ще браня душата! Днес денят е в петите ни трън! ...