Да кажем: "Край!"

Jan 7, 2011, 11:24 PM

Poetry » Love

590 0 4

Кога да кажем: "Край!" и как да спрем,

без себе си и друг да нараниме,

възторга на кръвта да погребем,

макар да ни боли непоносимо.

Да си решим, че стига, баста, END

и крачката напред ще е трагична,

да си налеем чашка-две абсент

и да забравим всичко драматично.

Да се откажем, без докрай дори

копнежа, пътя да сме преболели.

Като катрана чер да ни гори

последното ни "НЕ". Но да са бели

мечтите ни със райски аромат,

с цвета на четрилистни детелини.

Това характер, воля е, инат

и мъдрост, неподвластна на годините.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

velikataniki (Николина Милева)

2011-01-08T09:18:12+02:00

мъдър стих,поздрав
rumiana (Румяна )

2011-01-08T06:26:49+02:00

Къде е началото и има ли край??Вечните въпроси за философи и поети...
slavimn (Славяна)

2011-01-08T01:21:19+02:00

Сила и смелост трябват за това, поздравления за стиха...
gOra (Жанета)

2011-01-07T23:50:52+02:00

Благодаря ти за този стих! Намерих в него утеха, мъдрост и търсени отговори!