*Един кървящо откровен стих!*
Да крадеш от себе си живот,
от близките си вяра да крадеш.
Не говоря за пари или имот,
говоря за човешки ценности.
Защо го правя? Щастлива да съм за час...
... дори и няколко да бъдат - не си струва.
Онази бяла линия, коварната черта,
ме кара да крада, от недоимане.
А аз си мисля... За последно ми е днес
и от утре всичко ще се подреди.
Но проблемите не свършват с ''днес''
и не се решават със ''бели пари''.
И аз навлизам в музиката, в историите на сърцето си,
сега мога да бъда каквато пожелая.
Но докато избера, пред очите ми светло е...
... ужасно бързо пак напуснах рая.
И идва сивотата, че към черно бие чак
и проблемите неразрешени си остават.
... защо крада?... Посипвам се със прах...
От белотата му умирам... жалко е.
© ТтТтТтТтТ All rights reserved.