Да ме лудееш във безсънните си нощи. Жаравена ще ме преглъщаш в мисълта си. В зората светла с плачещи очи да искаш да ме върнеш във съня си. Да ме жадуваш, като скитник във пустиня, съзрял оазис с пламнали очи, а жажда стенеща душата ти да грабне, ала за мен да бъдеш вече ничий ти. Зазиждам се зад сивите си делници. Оставям слънцето за теб, да те гори. И пламъка да любиш е за тебе... ала от мене необичан да си ти...
Невероятно рязко и отчуждаващо....наистина като клетва звучи....но е толкова трудно да избягаме от хората които обичаме...по- лесно бягаме от себе си...Страхотно е.Поздравявам те
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.