Дано да ме запомните такава –
усмихната, щастлива и много цяла,
със здравец във косите си задяната,
в очите – с най-лековитите аязма.
Под здравеца съм скрила сивото на дните
и бялото на нощи непогалени,
кобилицата на живота, изгърбил раменете,
докато носех и раздавах истини.
Дано да ме запомните такава –
между земята и небето прелетяла,
посяла във пръстта звъна на чанове,
а в небесата – най-земните желания. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up