Да мога да хвана в ръце това,
което препълва душата ми.
Да докосна това,
което с поглед не се достига.
Да впрегна тази сила на радостта,
която прелита в дните.
И в лудия бяг на живота
на брега край морето да спра.
Да кажа – не тъжи и аз не тъжа.
Че болката бавно отмира,
както вълните по брега.
И от този бряг да извикам: ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up