Mar 29, 2016, 10:28 PM

Да можех 

  Poetry » Other
674 0 11

 

 

Да можех  да сбера въжетата

на всичките в света камбани,

но се не побират в шепата,

а и могат ли да пеят рани..

 

Глухото у Бога да разплача чак,

за трохите в човките на врани,

изяли Пътя за обратно на сирак -

вперили очи в молитвените длани.

 

От камшиците на вятър див,

плитка с пропиляното да вържа,

но свиват ли се в сноп красив

натежали класове от тъжба?

 

Всеки път когато се сбогувам,

всъщност, да се раждам в залезите.

Макар до смърт да се страхувам,

да възлюбя на съдбата набезите.

 

На Живота ако можех, да забърша

ей така, един шамар в ответ

и  миг преди да се прекърша,

да му посветя Последния куплет.

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??