На изгрева лъчите ползваш за усмивка,
облъчваш всички с ярко жълта светлина,
по лицето се разля
по-сладка от ментовка,
на изкушението кой ли устоя.
И аз едва успявам да остана
хладнокръвна като Аполон,
да бях русалка – да те омагьосам,
но се оказах влюбена жена...
На звездите трептенето грее във очите ти,
да доживея да потъна в тази красота
и млечен път попива ми сълзите, ...