Да можех само...
Превърнала се във Фортуна,
вилняла бих неустоима.
Душата си във вихри бих обърнала,
а сълзите във скреж на тази зима,
която непоканена нахлува
във моят дом - покой.
Кръвта смразява и не пита...
След нея, кой ще ме стопи,
и кой ли, ще ме стопли, кой?
Да можех, бих била стихия,
рушаща мостове - мечти,
разбила бих на пръски мислите си,
и малките надежди на идващите дни.
Аз само съм на вятър полъх нежен,
и нега от отминалите дни...
© Евгения Тодорова All rights reserved.