Разголвам душата си, пътнико!
Спомени вятърът носи,
ще тръгнеш по път - без въпроси,
но истинска само ти ме копня,
как плаче без сълзи душата видя.
В очите ти, пътнико, звезден прах
от душата ми взел си на красивия смях,
понесен с вятъра пееш романси,
душата ти с моята в грях
приказки за тежки нощи разказва.
Прашни кервани се носят
в степи, дето любовта ходи боса. ...