inaMay (Калина Костова)
55 29
Feb 29, 2008, 6:04 PM

Да можеше да е любов  

  Poetry » Love
827 0 5

 

Поисках в миг да стана пеперуда,

щом днес докосна ми сърцето този лъч.

Да съм в чашката на цвят,

а той да спре дъха ми жаден

с нектар, създаден някога

за бог от митология.

Да литна, да ме обгърне вятърът,

да си играе леко с мен, да ме погали,

да ми остави по крилцата дъх от своя,

пренесъл го отнякъде,

където е навярно юг.

Да ме люлее в люлка с длани от любов,

а те - от нежност изтъкани.

Да ме целува, както ехо звук.

А после да се загърнем из тревите,

в колибката на горски храст до бук.

Да ме приспи с утихналата си стихия,

а аз - усмивката, която влюбено

да пърха в миглите му.

Над тази нощ небето се отвори.

Разхвърля смигнало звезди.

Едно щурче с тревичка заговори.

Тихо, тихо, ти! Хайде, замълчи!

Да не събудиш любовта на пеперудата.

© Калина Костова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Образно и много нежно стихотворение. Прекрасно е като вълшебна картина.
  • Много бих искала да имах времето да отговарям тук на всеки коментар! Много ви благодаря, че влизате, четете и намирате по нещо хубаво от думите ми, подредени не винаги във стих! Благодаря ви за доброто, за милите ви подкрепления! Ра, специалният ми поздрав е за теб (с Гемон се знаем много от отдавна, затова)! Поздрави и прегръдки от мен за всички!
  • Хареса ми...Поздрав!!!
  • Приказно красив стих!Много нежност и любов!
    ...Да не събудиш любовта на пеперудата...
    с обич, мила Калина. Хубаво е.Зарадва ме.
  • Нежност, красота и любов има в стиха ти!
    Браво, Калина!
Random works
: ??:??