Tilenus (Станислав Русев)
228 379
Feb 10, 2015, 1:21 AM  

...да моли трябваше за кой ли път 

  Poetry » Other
507 0 4




С токчета като забавен секундарник,
отмерваше мисли самотник в нощта.
Луната с око го държеше на мерник,
но той не бе тук, а далеч в пустошта.

Вървеше тяло, нужно на земята.
Душата бе в ада за пореден душ.
Стискащ шепа лято, което помята-
черно-бял живот, нарисуван с туш.

Не беше бездомник, а бездомен.
Как да легне насред път?
Пресъхналият кладенец виновен
да моли трябваше за кой ли път...



Ст. Русев

© Станислав Русев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??