Jul 24, 2008, 7:30 AM

Да намеря... 

  Poetry
486 0 8

Вървях уверена, с отмерен такт,
а стъпките отекваха след мене...
Надявах се, ама и как!?
Дано по - скоро слънце да намеря.


Вървях към тебе устремено, през един тунел...
И виждах отдалече погледа ти ведър.
Разтварях сутрешния полуздрач
Дано по-скоро слънце да изгрее.


Вървях, не помня колко, как...
И бързах, ускорявах своя ход,
макар неволно. Бавно със ръка

отпращах тъмнината.


Скъсяваха се разстоянията,
които като пропаст зееха между.
Не остана много. Малко още...
И скоро ще нахлуе... светлина.

 

Ще мога. Ще успея, знам,
аз слънцето да пусна в нас.

 

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??