Един приятел ме помоли
да намеря пролетта.
Учудих се на неговия порив -
та късна есен е сега, му рекох.
Отдавна птиците поеха своя път - на юг.
Единствен, сврял се в старото гърне,
на завет бе застанал някакъв врабец,
измокрен от есенния дъжд, внезапно завалял.
Но пряко волята си,
даже не поспорихме,
аз тръгнах да я диря вън.
Насреща ми – една бреза, ...