Живях с предчувствие за ласка,
и пеех – от зори, до мрак.
Живот на челото издраска:
"Глупачка си! И още как."
Вземи си тъпите куплети
и нотите. И сто вини.
Горял бил някой, за да свети?
Светът край теб се промени.
Дали си тъпа, или сляпа?
Повярвай – по-добре го знам,
човекът е от кал. И цапа.
Ако си чист – оставаш сам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up