Плаче ми се, плаче ми се някак си,
сълзите са пречистени в тъгата перли,
надежда са, че всяка недостатъчност
достатъчната своя радост ще намери.
Носят ми се, носят ми се дрехите,
онези новите, за празници скроявани,
че отесняха делниците ми, нелепо е,
на рани няма смисъл да ги прекроявам.
Пеят ми се, пеят ми се песните,
които като в обръч гърлото затягат,
да давя чувства в нотите човешко е,
безчувствено сърце дали ще ми приляга. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up