Aug 31, 2007, 7:19 PM

Да ни вярват 

  Poetry
1416 0 28
 На цялата група от Варна и на всички непознати хора, които внезапно откриха, че са семейство.
Благодаря ви, че окончателно ме убедихте в човешката доброта.
Обичам ви и сте невероятни
.



Камшично сме обучени от малки
във грозната бруталност на света.
В убийството на пътища. Във жалкото
пълзене под покрова на страха.

Във отказа да вярваме в човешкото,
в заблудата, че няма чудеса,
скверниме Боговете в нас с насмешка,
безгрешно ампутираме крила.

А после изведнъж във някой град
с напълно непознати вълноломи,
дома си ни отваря непознат.
Допуска ни във всичките си спомени,

споделя с нас най-гробната си тягост
и плаче с нас, когато ни боли.
Прегръща ни по майчински. От радост.
По майчински от мъка с нас мълчи.

И някак си внезапно се опомняме.
Камшиците, прогарящи ни сярно,
змийски хлътват в пясъка, прогонени
с най-чистата човечност - да ни вярват.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??