Стоях на пейката и капеха листата.
Студено е! А теб те няма.
И образът ти появи се в тишината,
но смисъл няма, аз знам, че всичко е измама.
Усмихваш ми се и потъваш във мъглата.
И ето... рейса идва, аз се качвам,
а ти оставаш сред листата.
На самотата портата прекрачвам.

Студено е! И сняг започва да вали...
И ето, чувам твоя глас!
Поглеждаш ме със най-красвите очи,
Но снегът ми пречи да ги видя... той застана между нас.

Не се предавам!
По улиците безцелно се скитам
и продължавам да те търся аз.
Без надежда аз останах,но за тебе питам
и търся следата, която е там нейде, нейде между нас...

Но смисъл няма!!! Следи?!.........
Последните следи са от сълзи........