Да виждам как всичко си отива,
как замръзва бавно моята душа.
Да зная, че сърцето от любов прелива
и да чувствам как превзема го студа!
Да не искам вече да се крия,
пред теб да се изправя без страха.
С целувка сълзите горчиви да изтрия,
да открадна само миг и да мога да го задържа!
За вратата ключa да намеря,
дори и без ключалка да е тя!
И стената каменна пред мен да изкатеря,
а ако не мога - да се науча да летя!
© Десислава Танева All rights reserved.