Животът не е приказка шарена…

детска книжка със цветни картинки.

Аз не съм принцесата – галена…

Ти не си принц… а мъж, обут

във спортни ботинки…

Стъклените ми пантофки, забравени

в някой шкаф прахоляка събират…

Делнично, в сивотата удавени,

все по-рядко

приказни мигове сe намират…

Сякаш в гора омагьосана,

във вечен сън дремем…

Дежурна усмивка…

дори захаросана…

но да помечтаем не смеем…

Хайде в шкафа да бръкнем!

Почистване да направим!

Пантофките ми от там да измъкнем!

За друг живот да помечтаем!

Вярата да си върнем!

Да си върнем Вярата!!!

В хората, в добрините!!!

И със тебе, двамата –

да отворим широко вратите!!!

Вратите… онези… тежките…

все повече и по-тежки

ставаха през годините…

когато ни предаваха –

колеги, познати, дори някои от роднините…

Да отворим вратите, Приятелю!

Да отворим душите широко!

От предателства не ще се опазим…

Но ме е страх да не пропуснем доброто!!!

Вярно… животът не е приказка шарена…

нито книжка със цветни картинки…

Отвори ти отново за Вярата,

Душата си горещата, алена!

...

И аз ще бродя вечно до тебе в гората…

Не принцеса… а съпруга… със спортни ботинки.

/на П. Т./