Да плача ли - сълзи не ми останаха...
Да мисля ли - разумът си е отишъл...
Да скърбя ли - сърцето ми го няма...
А къде е...? Кажи ми, моля те... без сърце не мога да живея...!
Недей така, върни ми го, защо не ми го даваш...?
Нима ти искаш да страдам още повече...?!
Нима твоето сърце вече го няма...?!
А-а-а, вече разбирам защо е всичко това...
Ти просто си имаш друга...
Така, както моето сърце е при теб, така и твоето е при нея...!
© Елизабет Борисова All rights reserved.