Да поговорим тази вечер за дъжда
и есенния ромон на остарелите капчуци…
Не виждаш ли?
Не виждаш ли брезите как тъжат –
до тъмносиньо,
тъмносиньо и сребристо…
Акордът на тъгата като прошка прозвуча
и не потърси хора на щурците…
Дочувам глъч в октавата на есента
и ситен смях на палави осминки…
Дъждът в душите ни е труден период…
Безброй слънца са нужни, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up