Feb 14, 2010, 5:27 PM

Да – помислих си аз – ще се сдържам, до време обаче 

  Poetry » Humour
907 0 7
“Да – помислих си аз – ще се сдържам, до време обаче.
Звярът в мен се пробуди, щом те зърнах по финото “бра”
и любовна игра да се случи, почти няма начин.
Всичко мигом ще свърши, като изстрел на плюеща кобра...”
“Погледни ме... “– ми каза, в този миг осветила сумрака
на хотелската стая с ослепително голото тяло.
Зажумях, да не би да избухна, дорде те очаквам.
Заиграха ми даже зад клепачите кръгове в бяло.
Не успях, а и ти с пръсти моите клепки отвори
и се мярна отблизо белотата на голата плът.
И усетих дълбоко как у мен запулсира затворен,
в слабините ми нейде, на самотния самец зовът. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Random works
: ??:??