Oct 14, 2016, 12:40 PM

Да поникне слънце в нас 

  Poetry » Other
755 2 4
Когато слънцето погали слънчогледа
с горещите си парещи лъчи,
докосвайки листенцата му бледи,
го кара в нежно златно да блести.
И той, поел на глътки топлината,
усетил нежността и любовта,
разтваря се и грейва във позлата
с неземно чиста и изящна красота.
А вятърът потрива топли длани.
Издухва от листата златен прах.
В сърцата си прашинките да хванем,
за да поникне утре слънце в нас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Керанка Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??