Oct 15, 2015, 9:50 PM

Да посееш изгрев 

  Poetry » Phylosophy
689 0 15
ДА ПОСЕЕШ ИЗГРЕВ
Върхове от неказани думи,
падини от нечути желания.
А над тях този изгревнорумен
ден, притаяващ дихания.
Някой къса злорадо смисъла
в броеницата на мечтите.
Не навеждай тъжни ириси,
ако твоята цел са звездите.
А тръгни след сълзи неизречени
по най-стръмното на душата.
Ще те спъват и завист, и вечност, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??