Отново скитаме.
И пак се срещаме
на онзи бряг забравен,
а всъщност толкова познат...
Така сме чужди - като никога
и близки, както винаги...
Толкова истински...
Без значение колко измамни...
Тишината говори,
че сме си липсвали...
Нищо, че чувствата са прохладни.
Прегърни ме!
Да забравим за мрака, студа и тъгата...
Да поскитаме заедно в тишината...
© Ем All rights reserved.
пожелавам ти да скитате заедно не само в мрака и тъгата,а и през деня и щастието