Feb 19, 2017, 6:05 PM

Да преплуваш живота 

  Poetry » Other
360 0 5

Къде ли е закотвена надеждата

и диша ли свободно вятъра?
Накъсани, платната на копнежите 
в покров превърнати са от забравата.

 

Пробойните разяждат корпуса, 
без обич няма как да се запълнят.
Грях собствен, чужд са. Само прошката
и вярата предпазват от потъване.

 

Животът все е бясно мятане
в морето от изпитвана вина.
Добре да плуваш, пак ти трябва някой –
спасителната лодка до брега.

 

Посоката е все една и съща,
но миналото не е лек баласт.
За да се завърнеш при сърцето, вкъщи,
хвърли зад борда тъмната му власт.

 

 

24.10.2016

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??