На себе си как искам да приличам -
на всеки от жарта си да отдавам,
след птица влюбена да се затичам,
писмо до мен да пратя позабравено.
И лунните пътеки да пребродя
с фантазия, превърнала се в истина,
с живота - нежно, нежно да поспоря,
над мен да мине радостна комета.
Пак трепета да върна на душата си,
с цена - усмивка до безкрайност,
любовно стръкче вплела в платното
на кораб, нейде в старостта отпрашил. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up