Да прогледна днес вън от тъгата си,
да прогледна навън от страха...
там, където расте тишината
над въпросите. Като дива трева.
Там, където, заченат под мислите,
е безкраят на моя живот
и хартиено се разлиства...
и в сърцето ми дава плод.
Да прогледна навън от тъгата си,
да прогледна навън... изведнъж...
и да плисне любов по стената
на очите ми. Като дъжд... ...