Скарали се и се сбили

три врабеца лекокрили,          

седем свраки празноглави,      

девет врани черноглави.

Моля ви, сметнете вие,

колко птици тук се бият?

Броят трябва ми, защото

ще им поделя зърното,

за което  край стобора

още вчера пламнал спорът.

Казвате, деца: - На ТРИ

РАВНИ купчинки дели!

Идеята ви е отлична,

но не е съвсем логично,

равни дялове да дам.

Пак ще пламне боят там!

Знам, че няма да е лесно,

ала ще поделям честно.

Малки са врабците. Жалко!

И са ТРИ  пъти по-малко

от отбора черни врани –

ТРИ пъти, по Три събрани.

А пък свраките кресливи,

да са здрави, да са живи,

повече са от врабците,

но по-малко са, горките,

от отбора черни врани –

воини смели и отбрани.

Затова така желая

общия им сбор да зная.

Искам да съм справедлива,

да греша, деца, не бива!

Докато течеше спора,

се промъкнах до стобора,

и зрънцата преброих –

СТО ТРИДЕСЕТ И ТРИ открих.

Я, кажете ми сега,

как да им ги поделя!

Всеки да си има дял -

точна част от сбора цял?

Двайсет и едно зрънца

на кой отбор да дам, деца?

Зърна - четирдесет и девет

кои бойци ще си поделят?

Купче с шестдесет и три

кому да дам, кажи ми ти! 

Нека няма тук сърдити!

Нека радостни и сити

този кървав бой да спрат,

с песен да се разделят.