Наскоро със един колега
дискусия подхванахме една,
по тема много злободневна -
да се благодари защо е нужно.
- Защо да бъдем благодарни,
когато нагло ни измамят?
Обрали са дома до шушка;
пребили са детето, тъй за кеф?
- Защо да се благодари и на кого,
и как ще ни помогне в случая?
Не е ли по-добре да покрещим?
Ядът навън да се излее.
- Ти хем си прав и хем не си.
Медалът има две страни.
Ще се гневиш, ще викаш,
а после същото остава.
Не е ли по-добре, приятелю,
да се огледаме и да потърсим
причините довели до това.
От грешките поука да си вземем.
То всяко зло и за добро е -
урок безценен от живота!
Затуй благодари на Господ!
За урока!
А всичко друго суета е.
* Сърдечни брагодарности на ИнаКалина за предложението й в коментар към "Търчим все щастие да дирим", да напиша стихотворение специално за благодарността.
© Минко Андонов All rights reserved.