Роден съм, за да правя грешки, не ми ли личи?
Не виждаш ли мрака, криещ се в моите очи?
Като хищник стаен във сенките тихо лежи
и очаква невинната си жертва да сe приближи.
Ела, престраши се в огъня ми да гориш!
Ако поискам, ще те накарам всичко твое да ми подариш...
Не се залъгвай по вида ми красив и наивен, само заблуждавам,
дяволът е създаден перфектен, за да може лесно да те изкушава.
Подари се! Дай ми да усетя за малко що е невинност...
Насити се! До дъно изпий греховната ми същност!
Отваряш очи, а те проблясват в мрака, наситени с грях.
Искаш ме в тебе до болка и от тъмното вече не изпитваш страх...
Вече официално си грешник, честито!
И с нищо няма да върнеш невинността си разбита...
Сега си отивам, съжалявам, но вече не ми е интересно,
не се притеснявай за реванш, във ада пак ще се срещнем!