Да се помолим

Feb 19, 2016, 7:41 AM

Poetry » Other

346 0 3

Да се помолим за тях, за нашите родители,

оставили любов в нашите сърца.

В детството Те бяха ни пазители,

оставаме в душите им завинаги деца.

Стъпало по стъпало към върха ни водеха,

в тъмни нощи, в светлите ни дни.

Без умора трудностите бореха,

за миг не ни оставиха сами.

Да се помолим за тях, за нашите родители,

не скрили обичта и във последния си дъх.

В сърцата и душите ще останат Те дарители,

поели ние към златния си връх.

В.Й. 13.02.216г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vedrina (Марина Стоянова)

2016-02-19T15:30:08+02:00

Пълно с достойнство и преклонение...!!!
vega666 (Младен Мисана)

2016-02-19T12:41:31+02:00

Като си помисля само колко много деца са без родители, а тези, които имат такива, трябва да ги пазят и да ги тачат като зеницата на окото си, а ако са напуснали този свят да тачат паметта ми. Родителите ти отварят очите за толкова много неща. Но колко често сме черни неблагодарници спрямо тях. Благодаря ти, Василе, за тези важни подсещания, добре оформени в стих!
Веси_Еси (Еси)

2016-02-19T07:51:19+02:00

Да се помолим, Васко. Много хубаво стихотворение си написал. Родителите заслужават. Поздравления!!!