Разкъсвам пак с кинжал платното,                                                                                                    разтварям облаците във мечти,                                                                                                          прегръщам образа, контура и влакното,                                                                                          прегръщам края на душата със очи.                                                                                                                                                                                                                                                                            Обръщам рамката, но не откривам                                                                                                   останали от мен лица преди -                                                                                                            и  пак със четката прикривам,                                                                                                             и пак изсъхват нейните следи.  

Оставих спомена за себе си застинал,

но тайничко лицата приюти,

за тях небето беше знак без смисъл -

за тях от рамката  живота продължи.