Искаха да режа от косите си мъжете във живота ми. Ревнуваха. Страхуваха се, че освен в очите им се будя и в зениците на другите. Прегръщаха невинната ми истинност, а после я наричаха разблудна. Не ги изпращах като си отиваха. Празнувах младостта си. Непокътната. Не беше обич... Глупава потребност. Да имат пожеланото от другите. Сънуваха, че пак ще им се случвам. А аз сънувах, че не съм изгубена... И не завързах възел във душата си. Косите ми не станаха въже, с които да превържа свободата си. Да ме прощават, "моите" мъже... Събирах си в косите всички изгреви, цвета им се преливаше в очакване. Да дойде скитащия, който би обикнал щастливата магия в аромата им. На залез ги развявах. И танцувах. И вятъра разголваше в очите ми последната ми вяра - да се случа на Него... И да заживея истински...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.