Ръми в душата ми като напролет,
когато раснат новите треви...
Усещам как пониква нова воля
в недрата ù,
но...
истински боли!
Отекват стари истини с упорство.
Не си отиват просто ей така...
Владееха с години...
С вероломство.
Сега нападат чак до същността...
Та...
Всеки миг живея като в битка -
да бъда по-високо от греха,
от маските,
с които се прикривах,
от злобата,
обидата,
гнева...
Ръми в душата ми, защото искам
от тъмното си „аз” да се спася!!!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.