Sep 13, 2012, 11:22 PM

Да се спася 

  Poetry » Phylosophy
541 0 6

 

Ръми в душата ми като напролет,

когато раснат новите треви...

Усещам как пониква нова воля

в недрата ù,

но...

истински боли!

Отекват стари истини с упорство.

Не си отиват просто ей така...

Владееха с години...

С вероломство.

Сега нападат чак до същността...

Та...

Всеки миг живея като в битка -

да бъда по-високо от греха,

от маските,

с които се прикривах,

от злобата,

обидата,

гнева...

 

Ръми в душата ми, защото искам

от тъмното си „аз” да се спася!!!

 

 

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??