Да се стопиш... Стопеното отвътре
изтича се през процепа на мрака.
Опарва с' светлината на кандило
и се отлага в тебе без да чака.
Надраскан лист изгарящ ти ръцете.
Не го четеш, там буквите се сричат.
Не дишат на доброто дробовете,
а сърцата спират да обичат.
Угаснал плам от скупчени неволи.
В заринат огън вятърът въздиша.
Как в бръснат мрак надеждите наболи
с пресъхнали слова да ви опиша?