Отивам без да знам дали ще се върна,
дали ще се върна в своя роден край,
да си припомня за изминалите години,
когато свободата беше до безкрай.
Отивам, а вече искам да се върна,
корените съхнат и вехнат без вода,
и птиците умират затворени,
никой не си – ако нямаш свобода.
Да се върна вкъщи много искам,
да видя къде съм роден, света мой,
да се върна всичко бих дал,
но... ако се върна, ще видя ли някой?
© Никица Христов All rights reserved.