Още там някъде мене ме чакат
бели дървета и ме жадуват.
И във съня ми клони протягат.
Тихо се молят да ме завърнат.
Господи, искам при тях да се върна
и със очите листата да зърна!
Толкова време оттогава отмина...
разцъфнал навярно е вече салкъмът.
Изгревът пали мечти във очите.
Залезът мята огньове в косите.
Толкова много ми липсва просторът!
А още ме чака салкъмът на двора...