Романтик (Христо Костов)
403 16192
Feb 10, 2022, 7:32 PM

Да се завърнеш в бащината къща... 

  Poetry » Phylosophy
522 3 9

 

 

Да се завърнеш в бащината къща,

където сивите стени,

от времето спотайват се олющени

и всичко между тях дълбоко спи.

 

Отвън са двете ни липи, отдавна грохнали

под тях е само купчини листа,

прикрили стъпки на изтрити спомени,

на смях, сълзи, на радост и тъга.

 

През пътя е реката, тя не помни.

Отнесла всичкото е нейната вода,

за нея вчера, днес и утре,

е като миг, искра и падаща звезда.

 

Да се завърнеш в бащината къща,

пустеещ дом във празното село,

да седнеш на прогнила пейка

и в почит да поприведеш чело.

© Христо Костов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубав стих!
    Истинско...
  • Хубаво и истинно! Пустеят бащините къщи! С години, рухват под тежестта на времето! Какво да се прави! Всичко тече, всичко се променя! Благодаря ти, че ми припомни и за моя роден дом! Поздравления!
  • Докосна ме...Поздрав!
  • Такова завръщане боли. Но пречиства...
  • Тъжно и истинско !
    Поздрави за творбата !
  • Благодаря ви!
  • Така е, като не си активен те забравят. Радвам се да те видя тук, “кмете”! ❤️😂
  • Изненaдан съм, че няма други коментари. Времената се менят... както реките... Panta rei...
  • Хубаво. Хареса ми класическата форма.
Random works
: ??:??