И пак ли трябва да се правя на артистка?!
От онзи, изгорелия театър.
Животът си изпращам - до поискване,
Но всъщност май ще липсва получател.
Писмото писах като че по мръкнало...
Едва ли текста ще личи при прочит.
Но ако не мога да намеря адресата,
ще си го върна все таки обратно.
... А във пиесата все пак ще трябва
на истински да си играя ролята.
Дори да изгори театъра,
да се завърна после, без... наказано.
***
Затуй, да бъда себе си, реших.
И нека други във съдбата ми не ровят...
Единствен съдник нека
ми е Господ!
...За тях ли?!
-нека да дерзаят!...
п.с. Посветено на всички ония, които...
с интриги градят собственото си "Аз",
за сметка на ония, които... даже не подозират за това...
© Нели All rights reserved.
Стихото е страхотия!