Отиваш си... Потъваш в мрака,
поел на плещи своя дълг,
разбрал какво е обич, но и болка,
какво е и да си човек...
Да обичаш и да си обичан,
ала да няма път и шанс...
Да страдаш... Да се примиряваш,
защото просто си човек...
От себе си ти дадох всичко,
но не можеш да ме задържиш...
Ти имаш дълг... Върви... Не се обръщай...
Какво че плача - аз също съм човек...