Ще те изстискам
до последната ти капка.
Ще изпия сокът ти, облизвайки с език.
Ще си уверен как неистово те искам
и сам ще потечеш към мен със вик.
Ще те размачкам
докато не се размекнеш.
Властно ще те вая с пръсти страстни.
С твърдостта си не можеш ме изплаши.
Да се отдадеш на волята ми чаках.
Обратно връщам ти ги –
всичките лъжи.
Обещанията празни, пропилени сълзи…
Изпивам те и все по-малко ми тежи
като те гледам как доволно свършваш.
Усмихвам ти се.
Знам, че не е краят,
че ти си вечно сочен… и красив.
Че дяволски предизвикателен омайваш…
Да си в ръцете ми – това е да съм жива!
19.10.2015
© Надежда Тошкова All rights reserved.