Да споделим мълчанието! Искаш ли?
Един към друг с отворени очи!
Щом думите сърцата ни притискащи,
сега са птиците умиращи сами!
Да спорим за любов! Желаеш ли?
Когато устните ни тласкат към едно!
Ръцете ни тогава най-дерзаещи,
да бъдат клоните на паднало дърво!
Не вярвам! И не мисля, че е истина!
Ще чакам! Времето си ти!
Не всичко от живота е изчистено!
Но любовта възкръсва от сълзи!
Емилиан Примов
© Емилиан Примов All rights reserved.