"Лека нощ" ми казваш нежно,
морно моята глава
потъва в тишина безбрежна,
а ти до мене бдиш в нощта.
Нов ден в стаята ми влиза,
готвя своя план в движение,
а ти с небрежността, по риза,
прогонваш делничното напрежение.
Часове ме изтощават -
болни, мислите на хората,
а твоите очи светлинно продължават
да гонят в мен умората.
След вечеря ме прегръщаш,
мечтите крехки ги ловиш,
сбъдваш ги и пак ме връщаш
в леглото. Ти не спиш...
Въпроси имам много, не задавам,
как мога да допусна мнително -
да ни обискира здравата,
тази обща въпросителна.
"Защо не те познават близките ми?"
"Защо почти не спиш и не ядеш?"
"Защо съм толкова щастливо истинска,
до толкова неистинско добър копнеж?..."
"Лека нощ" ми каза нежно...
В сияние сякаш те видях...
За мене бе дошъл надлежно
последният ми земен грях.
Бях се влюбила в ангела изпратен,
дошъл от болестта да ме лиши,
но романтична в свойта непонятност,
поисках времето за кратко да ми удължи...
(По едноименния филм: "Да срещнеш Джо Блек")
© Ниела Вон All rights reserved.
до толкова неистинско добър копнеж?..."
!!!