Мамо, знаеш ли, тъкмо пораснах,
но не ми личи.
Бабо, наистина разбрах,
че болката сега по-силно боли.
Както всички и аз исках да стана голяма
и да видя какво е през очите на мама.
Исках по-скоро да стана жена,
дори да са ми нужни и очила.
Дните сега минават сиво-лилави,
губят се бавно мечти и усмивки,
времето сякаш нарочно се бави,
после пък бърза и не дава почивки. ...